Re: Електрически техники - Умино Казума

by Vasil24 Съб Юли 11, 2009 9:54 am

Рикамару се замисли:
-Щом учелят казва така значи трябва да тренирам още доста, но пък има подобрение. Не би казал не е зле, ако нямаше подобрение.
На тренировъчната площадка вече бе малко горещо, защото бе два часа следобяд. Рикамару седна под едно дърво да си почине. Той беше много потен.
Когато малко почина той се изправи и реши да започне с тренировката. Преди това той отиде при чучелото, но когато го пипна се опари. То беше доста горещо, но Рикамару хич не се и замисли дали да прави опит или после. На него вобще не му пукаше, че може да се опари. Той се средуточи погледна чучелото после затвори очи, но пак ги отвори погледна си в ръцете направи знаците и извика много силно, както винаги:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
От ръката на Рикамару излезнаха няколко искри, но не и енергия. Той се запъти към чучелото и го пипна без страх. Ръката на Рикамару с която правеше техниката, вобще не се затопли само малко. Той пипна и с другата ръка чучелото, но тя му се опари доста гадно. И той започна да крещи:
-Ауччч, Ауучч, ЛЕЛЕЕЕ, БОЛИИИ!!!
Добре, че на близо имаше чешмичка със студена вода и Рикамару си сложи там ръката и болката започна да намалява. Рикамару се изплакна на чешмата, а после отиде под едно дърво и се замисли, защо едната му ръка не се изпари,а другата се. После се сети, че може с тази ъка с която упарва да не се пари зщото, иначе трудно би могъл да направиш техниката, чвно ръката с която птавеше техниката беше под лека защита.
Рикамару, реши повече да не пипа и с другата ръка чучелото, за да види дали е топло. Чучелото хем беше нагорещено от техниката му, хем от слънцeто и беше ужасно горещо.
Все пак от този опит имаше напредък. Напредъкът не беше голям, но беше напредък.
С всеки следващ опит Рикамару правеше техниката все по-добре и по-добре. Той очакваше, че и със следващият опит ще е така.
Рикамару се средуточи отиде до чучелото, после го погледна. После обаче реши да гледа в ръцете си, направи знакът и извика:
-Райте но джуцу!!!
От ръката на Рикамару не излезна нищо. Той реши да пипне чучелото, но когато го пипна си опари ръката. Явно не се беше средуточил добре или пък беше объркал знака. Едвали беше объркал знака.
-Може би не се бях средуточил добре- каза си наум Рикамару.
Рикамару погледна учителят, който сега бе спрял погледа си на Рикамару и го гледаше какво прави. За да сенсеят види, че Рикамару тренира усилено, Рикамару реши веднага да направи още един опит.
Той се средуточи, но рози път мислеше само за знаците и да направи добре опита. Погледна си в ръцете направи знаците и силно викна:
-Райте но джуцу!!!
Този път от ръката на, Рикамару излезнаха доста искри и много малко енергия. Той пипна чучелото и когато го пипна Рикамару се учуди, че чучлото не е започнало да се топи. От неговата и слънчевата топлина, но чучелата бяха доста издръжливи, защото всички чучела на тренировъчната площдадка си бяха здрави.
Сигурно дори и сенсеят неможеше да ги стопи. Рикамару погледна сенсеят, но той вече не го гледаше, а спеше на един клон на неговото дърво. Сякаш сенсеят много харесваше това дърво, защото винаги си седеше и спеше на него.
На Рикамару му беше малко гадно, че никой от неговото семейство не е изучавал електрически техники.
Рикамару беше виждал от баща си само да му показва трите най-прости техники. Баща му не можеше да му покаже някоя електрическа техника, защото той не изучаваше такива, нито пък майка му.
Рикамару реши да направи още един опит преди да извика сенсеят си.
Той се средуточи отиде при чучелото погледна в ръцете си. Този път реши да затвори очи, направи знаците и извика не много силно:
-Райте но джуцу!!!
Рикамару не успя да види какво стана, защото падна на земята, зави му се свят. Той беше малко изморен. Легна за малко под едно дърво да си почине. Под дървото имаше хубава сянка. Рикамару малко си почина. След това той се изправи и викна сенсеят да му каже какво е постигнал. Рикамару зачака търпеливо сенсеят си да дойде.

by Al Съб Юли 11, 2009 2:28 pm

-Само продължавай! - каза сенсеят като седна под едно дърво...

by Vasil24 Нед Юли 12, 2009 8:41 am

Рикамару не разбра от сенсеят си дали има напредък, но според него не му оставаше много, нито малко. Рикамару се огледа вече не беше, вече не беше чак толкова топло, както преди. Имаше доста ученици на тренировъчната площадка. Някои си отиваха, други идваха, а трети тренираха.
Рикамару видя, че погледът на сенсеят се е спрял върху него и реши веднага да направи един опит.
Рикамару отиде до чучелото, средуточи се погледна чучелото, после погледна в ръцете си, затвори очи и направи знаците. След това веднага извика с всичка сила:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
Ръката на Рикамару леко се нагорещи. От нея излезна само малко енергия, но не и искри. Рикамару пипна желязното Чучело и то сякаш много се затопли. Рикамару погледна сенсеят, но той вече беше одместил поглед от него и гледаше друго шиноби.
Рикамару се стараеше колкото се може повече. Той искаше възможно най-бързо да научи тази техника. Тя не му харесваше толкова колкото техниките, които бе учил преди това те бяха някакси по-яки. С тях може да направиш щета на някой от далеч, а с тази трябва да си до него, но каквато и да беше тя носеше опит на Рикамару. Той я харесваше малко.
Рикамару май си спомняше как веднъж бе видял един голям човек да прави техниката Райте но джуцу, но не си спомняше нищо друго. И без това вече бе доста напреднал в техниката. Рикамару си мислеше, че вече прави доста добре техниката, но още трябва да тренира за да я осъвършенства. Още не много, но не и малко. Рикамару се загледа в чучелото.
Рикамару изглеждаше малко замислен. След 2-3 минути мислене, за незнайно нещо. Той реши да започне със следващият си опит.
Рикамару отиде до чучелото, средуточи се погледна в ръцете си, направи знаците зтвори очи и извика ужасно силно двете думи:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
От ръката на Рикамару излезнаха много искри и малко енергия. Рикамару реши много бързо да пипне чучелото, то сякаш не се затопли. Затова Рикамару реши да пипне чучелото предпазливо и с другата ръка. То не беше много затоплено. Само леко колкото да не ти е студено на ръката когато го пипнеш.
За Рикамару това хич не беше постижение, защото имаше и много по-добри опити. Той реши да си почине. Покатери се на едно дърво и погледна отгоре тренировъчната площадка. Тя изглеждаше готино погледната от горе. В момента тренираха много шинобита. Сенсеят обясняваше нещо на едно шиноби.
Рикамару се замисли за какво да мисли докато си почива и се сети. Той се замисли дали е можело да мине по-бързо мисията. Смяташе, че грешката му е, че е отишъл при тримата мъже облечени в черно. Те изглеждаха някак подозрително. Все пак Рикамару изкара максималният брой рию на мисията.
Рикамару не беше пробвал техниката, която научи от книгата. Първо реши да я направи на тренировъчната площдка, но после си промени решението. Той реши да я използва някъде другаде, като например в двора на къщата му.
Рикамару слезна от дървото, но едно момче малко по-голямо от него тренираше на чучелото на което преди малко тренираше Рикамару.
Рикамару реши да отиде да тренира на едно друго чучело. Той погледна сенсеят, който си спеше спокойно на един клон, на любимото си дърво.
-Той вече е изучил електрическите техники и си почива спокойно, а аз тепърва трябва да уча!!-помисли си Рикамару
Той отмести поглед от сенсеят си.
Рикамару отиде близко до чучелото. Погледна го после се средуточи, погледна ръцете си, затвори бързо очи, направи знаците и извика:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
Ръката на Рикамару се затопли леко и от нея излезнаха и малко искри и малко енергия. Но може би не толкова колкото трябваше. Рикамару бързо пипна чучелото, което май доста се нагорещи.
Този път Рикамару се зарадва доста от постижението си и започна да подскача на сам на там.
Сенсеят вече се бе събудил и гледаше едно шиноби как тренира. Рикамару си помисли, че го е видял и него. Видял е неговият добър опит. Рикамару имаше сили за още няколко опита. Около него вече не бе много шумно, защото на площадката нямаше толкова много шинобита колкото преди час.
На площадката вече бе по-лесно да се средуточиш, защото никой вече не викаше друго, освен името на техниката си.
Всички тренираха различни техники. Имаше две-три шинобита, които тренираха същата техника, като Рикамару. Едното беше в началото,а другото на нивото на Рикамару.
Рикамару погледна чучелото и реши да започне следващият си опит.
Той отиде до чучелото, после се средуточи загледа се в чучелото и си представи, как много ще се нагорещи, когато го пипне с ръката си. Каза си наум да не пипа и с другата ръка чучелото погледна в ръцете си и направи знаците, после той извика:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
От ръката на Рикамару не излезнаха никакви искри, но излезна много енергия. Той пипна бързо чучелото и то сякаш се затопли ужасно много. Рикамару си помисли, че ако пипне с другата си ръка чучелото тя ще му се изпари много и ще е ужасно.
Сиурно, защитата на ръката с която правиш тази техника е много добра, щом не се упарваш.- каза си наум Рикамару.
Той изглеждаше малко замислен.
Рикамару не беше много бърз и силен. Той притежаваше повече интелект и дух от колкото сила и бързина. Когато бе по- малък Рикамару не побеждаваше съперниците си със сила, а с интелект. Рикамару винаги бе обичал най- много от всичко нинджуцуто.
Преди да стане генин Рикамару беше тренирал най-много за изпита техниката за правене на клонинг -Буншин. Рикамару също бе упражнявал и другите техники, но Буншин най много.
Рикамару реши да направи още един-два опита преди повика сенсеят за да му каже какво е направил. Рикамару погледна чучелото.
Той отиде до него и реши да започне тренировката си. Погледна чучелото после ръцете си, средуточи се, направи знаците и извика силно:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
На ръката на Рикамару се видяха много искри и енергия.
-Дотук много добре.- си каза той наум.
Рикамару бързо пипна чучелото и то сякаш се затопли ужасно много. Рикамару се зарадва толкова много колкото се бе затоплило чучелото. Той започна да подскача на сам на там. С
След това Рикамару викна:
-Господин, Сенсей елате да ми кажете какво постигнах.
След това Рикамару зачака с нетърпение сенсеят да дойде.

by **Akahito Tsuchidai** Нед Юли 12, 2009 10:02 pm

- Уау... Невероятен успех. Ти наистина си талантливо шиноби! Още съвсем малко (1 г/д такъв пост) и ще научиш техниката. - каза наистина въодушевено сенсея.

ПП:Ето това се нарича тренировка. Мисля, че никой няма да възрази ако ти се даде скромен бонус за тези постове.

+15 опит (аз ще ги нанеса)

by Vasil24 Пон Юли 13, 2009 4:12 pm

Рикамару извика:
-Йесссс! Много съм добър!!
Рикамару беше толкова зарадван, че започна да танцува. Рикамару неможеше да танцува и затова изглеждаше много смешно. Две- три шинобита видяха, как танцува Рикамару и започнаха да се хилят. Когато ги видя Рикамару веднага спря да танцува и се засрами.
Той беше малко уморен и за това се покатери на едно дърво да си почине.
-Леле какъв съм идиот. Сигурна всички са ме помислили за тъпанар. Явно е изглеждало много смешно. Добре че само трима ме видяха.
Помисли си Рикамару и се загледа в тренировъчната площадка. Той мислеше за майка си и баща си. От одавна не ги бе виждал, понеже вина ги се разминаваха и когато той бе в къщи те бяха на вън и обратното. Той вече имаше много отговорности. Още бе на 12 години. На Рикамару много му се изкаше да каже на баща си какво е постигнал. Той бе оставял бележки за някои неща в дома си, но това не бе същото както да говориш с човека на четири очи. Рикамару се надяваше скоро да се засече в дома си с някой от родителите си.
Рикамару беше вече малко отпочинал и затова слезна от дървото и реши да започне следващият си опит, който Рикамару се надяваше да е успешен.
Рикамару отиде до чучелото, средуточи се пофледна чучелото, после ръцете си, затвори очи направи много бързо знаците и извика:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
Ръката на Рикамару много леко се затопли. От нея излезнаха ужасно много искри и много малко енергия. Той бързо шляпна чучелото с ръката си и то сякаш се затопли, но не кой знае колко.
Рикамару не се зарадва много, на това постижение. Но все пак и то бе добро, дори много добро. С още няколко опита Рикамару можеше и да научи техниката.
С всеки опит Рикамау ставаше все по-добър. Рикамару се огледа около него нямаше много шинобита, защото вече започна да се стъмнява и шинобитата се прибираха да си починат. Скоро обаче щяха да дойдат доста шинобита, от тея дето тренират през ноща.
Според Рикамару беше по-хубаво да тренираш през деня от колкото през ноща, защото иначе трябваше дяа спи през деня, а Рикамару трудно успяваше да заспи през деня.
Рикамару реши да направи следващият си опит, но преди това той реши да пробва едно нещо за късмет. Той се обърна назад докосна любимото си дърво и погледна чучелото.
Той отиде до чучелото, после се средуточи спря погледа си на чучелото после погледна ръцете си, затвори очи, направи знаците и извика много силно, толкова силно, че всички да го чуят, дори птиците по-дърветата да се изплашат от силният вик:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
Май птиците по дърветата не се изплашиха, но трябваше да са го чули, зщото само глух човек може да не чуе вика на Рикамару.
Ръката на Рикамару се беше затоплила. На нея се видяха ужасно много искри и малко енергия, но тя беше повече от миналия път. Той много бързо си лепна ръката за желязнато чучело ито се затопли много повече от миналият опит. Изгелждаше доста затоплено.
-Йессс. Аз съм много добър. - каза си тихо Рикамару.
Рикамару този път едвам се сдържа да не затанцува. Този път не му се и танцуваше много.
Рикамару погледна сенсеят. Той си седеше до любимото си дърво и си мислеше за нещо. После един ученик отиде при него и сенсеят започна да му обяснява нещо. Сигурно някоя техника.
След това сенсеят погледна Рикамару и за да сенсеят види какво прави Рикамару. Той реши да започне веднага със следващият си опит.
Рикамару отиде до чучелото, после се средуточи погледна чучелото после ръцете си, направи знаците и много силно извика:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
От ръката на Рикамару излезнаха много искри и вече, доста енергия, но тя май не беше много достатъчна. После Рикамару докосна с ръката си чучелото и то много се нагорещи.
След това Рикамару погледна сенсеят, а той му се усмихна.
Рикамару сметна опита за доста успешен, но смяташе да направи още един.
Рикмару се замисли. Той се зачуди къде ли живее сенсеят. Рикамару си помисли, че къщата на сенсеят е някъде на дървото му.
Любимото дърво на сенсеят имаше огромна корона. Може би в нея имаше малка къща в която сенсеят живееше. Обаче на Рикамару не му се вярваше сенсеят да живее някъде другаде. Той постоянно беше на трениравъчната площадка и наблюдаваше шинобитата.
Рикамару реши да започне с последният си опит. Той застана пред чучелото, средуточи се, погелдана чучелото, после ръцете си, затвори очи, направи знаците и извика:
-Райте но джуцу!!!!!!!!
Ръката на Рикамару леко се затопли. На нея се видяха много искри и много енергия. Той пипна бързо чучелото и то сякаш завря. Рикамару започна да скача от радост.
Когато се нарадва той викна сенсеят да му каже какво е направил.

by Al Пон Юли 13, 2009 4:15 pm

Рикамару отбеляза страхотен успех:
-Браво!Ти си наистина добър!Много бързo напредваш,и като гледам си един от най-добрите ми ученици!
Каза сенсеят горд със Рикамару...

Получаваш: 2-ро ниво на техниката, +20 опит, +5 интелект.

by Vasil24 Вто Юли 21, 2009 1:23 pm

Рикамару отиде на тренировъчната площадка, поздрави сенсеят и реши да започне да бяга! Той се огледа. На тренировъчната площадка нямаше много шинобита. Той се опита да види Шио, но не я видя. Тя беше единствената му приятелка. Не можеше да се каже точно приятелка, но тя беше единственото момиче с което Рикамару си бе говорил.
Рикамару малко харесваше Шио въпреки това, че те се караха.
Той реши да направи няколко обиколки на тренировъчната площадка.
Започна да тича. Направи три обиколко, но се измори и отиде да си почине малко. На Рикамару му стана малко гадно за умрелите разбойници повреме на мисията. Те бяха разбойници и нямаха милост към нас, но не заслужаваха смърт.
След малка почивка Рикамару се изправи и направи още шест обиколки. Когато се измори той спря и се упря на едно чучело. Беше доста изморен. След малка почивка Рикамару продължи с тренировката.
Рикамару направи още десет обиколки, а след това отиде при сенсеят си за да го помоли да му даде някоя техника.

by Al Вто Юли 21, 2009 3:15 pm

-Зa сега неможе!По-добре подобри някоя от техниките които знаеш!
Каза сенсеят строго...

by Vasil24 Сря Юли 22, 2009 10:04 am

Рикамару погледна сенсеят и му каза:
-Еех, жалко. Ще тренирам Каге мане!!! Става ли?
Рикамару не изчака отговорът на сенсеят, а направо тръгна към едно чучело да тренира Каге Мане.
Рикамару харесваше техниката Каге Мане. Тя беше техника на неговият клан. Първият път когато Рикамару дойде на тази площадка той помоли сенсеят си да изучава каге мане. Рикамару се чудеше дълго време защо сенсеят не знаеше тази техника, но най-накрая Рикамару се бе сетил, че Сенсеят не я знае той не беше от клана Нара.
Рикамару не беше изморен много от мисията, защото си бе поспал малко под едно дърво. Той беше леко изморен и задъхан от бягането си преди малко.
На тренировъчната площадка вече имаше доста шинобита. Рикамару се качи на едно дърво, за да види от високо тренировъчната площадка. Всъщност той искаше да види дали Шио е там. Тя беше там, но беше съсредуточена в една техника и усилено я тренираше.
Рикамару реши и той да започне с тренировката!!
Той слезна от дървото и тръгна към едно чучело. Погледна го, после погледна сянката си, средуточи се, представи си как чучелото прави същото като него. Рикамару искаше да подобри техниката. Той погледна ръцете си, направи знак и извика:
-Каге МАНЕ!!!!!!!
Сянката на Рикамару леко започна да се разширява. Тя обхвана тази на чучелото. Рикамару започна да маха с ръка и чучелото започна, но малко забавено. Рикамару спря да маха и чучелото спря но след 10 секунди. Рикамару каза:
-Стига си ме имитирал!!!!!
Чучелото веднага спря. То вече не беше под контрола на Рикамару.
Рикамару седна под едно дърво за да си почине. Той пак си мислеше за родителите му. Не ги беше виждал от много одавна. Искаше му се много скоро да ги види и да им разкаже за случилото се. Как се бе бил с нинджи и кои техники бе научил.
Изведнъж един малък електрически шурикен мина на сантиметри от него. Едно момиче на неговата възраст едвам не го бе уцелило. Всъщност шурикена не бе точно шурикен, но много приличаше на шурикен.
Момичето се извини и си тръгна бързо. Рикамару не и каза нищо.
Рикамару реши да продулжи тренировката.
Той се изправи и тръгна към чучелото. Когато стигна до чучелото, Рикамару го погледна. После се средуточи, погледна сянката му после погледна своята, Най накрая се втренчи в ръцете си, пак се средуточи затвори очи и много силно извика;
-КАГЕ МАНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!
Сянката на Рикамару се разтегна и обхвана изцяло тази на чучелото. Рикамару започна да бяга. Чучелото същозапочна да бяга, но на едно място.
След малко Рикамару направи знак, че не иска повече да контролира чучелото и то вече не беше под негов контрол. Рикамару се усмихна и отиде при сенсеят да го пита какво е постигнал.

by Al Сря Юли 22, 2009 10:12 am

Имаше напредък,но на момчето му остана още...

by Vasil24 Чет Юли 23, 2009 10:24 am

Рикамару знаеше, че му остава още. Той погледна сенсеят, а после тръгна към едно чучело- чучелото на което почти винаги тренираше.
Рикамару се замисли и реши да направи няколко обиколки на ренировъчната площадка за бързина.
След това веднага започна да бяга:
Първа обиколка, втора трета,....., пета,......, седма,.....девета, десета. След това се облегна на едно дърво да си почине. С всяка обиколка Рикамару ставаше все по-бърз. Той реши да се покатери на дървото на което се бе облегнал, но забеляза, че нанего вече се бяха покатерили вече две момичета и си говореха. Едното момиче беше доста познато на Рикамару. Това беше Шио, момичето с което Рикамару бе ходил на мисия. Рикамару каза:
-Здравей Шио!!!!
Шио обаче не го забеляза, забеляза го само приятелката на Шио. Тя каза:
-Шио виж някакво момче те търси!!!!
Когато Шио погледна Рикамару вече беше продължил с бягането.
Той пак започна:
Една обиколка,........., пет,................., десет,...............петнадесет и спря, но спря на друго дърво. На него не се бе покатерил никой и затова Рикамару бързо се покатери за да си почине горе.
Той огледа тренировъчната площадка. На нея все още тренираха доста шинобита.
Рикамару се замисли за мисията си, как се бе бил и как успешно занесоха с Шио свитъка. После Рикамару тихо си изтананика римата, която бе измислил на мисията.

-Шио ми мирише на подметка,
Все едно е в хамстерската клетка,
Нещо много ми се фука,
Ще я хвърля на боклука,
Прави се на много силна,
много ме дразни ще взема да я килна.

Рикамару се засмя леко. След това реши да слезне долу и да тренира Каге Мане.
Когато слезна долу Рикамару се запъти към едно чучело. Когато стигна до него той го погледна, после погледна сянката му после своята сянка, после се средуточи погледна ръцете си, затвори очи, направи знакът, а най накрая извика силно:
-КАГЕ МАНЕ!!!!!!!
Сянката на Рикамару се разтегна и обхвана тази на Чучелото. Рикамару започна да маха с две ръце и чучелото направи същото, но малко по-бавно.
Едно шиноби си помисли, че Рикамару маха на него и то също помаха на Рикамару. Рикамару обаче не го забеляза, той се зарадва много на постижението си. Чучелото сякаш също се радваше, защото повтаряше радостните движеия на Рикамару. Рикамару му каза:
-Стига пък ти!!!
Чучелото мигновенно спря да повтаря. Рикамару отиде да попита сенсеят какво е постигнал, от нягането и от тренирането на техниката.

by Al Пет Юли 24, 2009 11:09 am

Имаше голям напредък,но на Рикамару мо остана още малко за да успе.

ПП:Още около 30-40 реда и си готов.+10 опит за дългите постове!След като свършиш напиши какво съм ти дал плюс този 15 опит за да ти го нанеса.Сегаа немога...

by Vasil24 Пет Юли 24, 2009 1:51 pm

Рикамару доста се зарадвал, като чул че не му остава много. Той казал на сенсеят:
-Добре. След малко ще осъвършенствам техникаа. Поне се надявам. После се надявам да ми дадете някоя яка техника!!!
Рикамару тръгна към едно дърво. Преди да започне с тренировката той искаше да огледа отгоре площадката. Той обичаше да го прави.
Когато се качи на дървото видя, че на тренировъчната площадка още тренираха много шинобита. Той пак се огледа за Шио, но не я видя.
Изведнъж Рикамару чу звук на откършваща се клонка. Той усети, че е застанал на малко клонче, но доста късно. Клонът се счупи, а Рикамару падна на земята. За малко той изпадна в безсъзнание, но след малко той отвори очи. Когато ги отвори той видя около него много шинобита, които разпитват приятелите си:
Какво стана? Как падна? От дървото ли падна? Мъртъв ли е?
Рикамару леко се надигна и каза:
-Не съм много зле!!- изведнъж той видя Шио! - Повечето шинобита се разотидоха, а Рикамар каза на Шио- Здрасти как си?
Тя го погледна странно и отговори:
-Като гледам нищо не ти е станало!! Внимавай с тези дървета!! Аз отивам да тренирам!
Рикамару проследи с поглед Шио.
Той погледна сенсеят. Сенсеят си спинкаше на дървото! Рикамару се зарадва, че сенсеят не го е видял, зашото можеше да му забрани да се качва по дърветата.
Рикамару реши да започне с тренировката.
Той отиде до едно чучело. Погледна го, после погледна сянката му, след това своята сянка, а най-накрая погледна ръцете си. Средуточи се, затвори очи и си представи как чучелото го имитира, после направи знакът и извика ужасно силно:
-Каге Манее!!
Сянката на Рикамару се разтегна доста и обхвана напълно сянката на чучелото.
Рикамару си каза наум:
-За сега добре.
После Рикамару направи знакът на Джон Сена- един кечист. Помаха с ръка пред лицето си. Чучелото направи същото, после Рикамару му каза:
-Хайде приятел стига си ме имитирал!!!!
Чучелото спря мигновенно да имитира Рикамару. Рикамару каза:
-Йееессс. Доста съм ДОБЪРРР!!!
След това Рикамару отиде при сенсеят да го пита какво е постигнал.
Когато Рикамару го направи зачака отговор.

ПП: Извинявам се за това с Джон Сина, ама не знам как другак да го опиша!

by **Admin** Пон Юли 27, 2009 10:58 am

Чучелото, което бе одста неподвижен предмет (като плашило) не направи нищо. Очакваше се, де, все пак не бе живо, така че нямаше и как да реагира, а сенсея се позасмя малко, след коеот направи един буншин.
-Пробвай с него... - каза тихичко на Рикамару и ззачака да видид опита му, за да прецени до къде е стигнал с обучението си.

ПП: Накрая, като научиш техниката, аз или някой друг админ ще ти напише общия сбор от ненанесен опит + новия.

by Vasil24 Пет Юли 31, 2009 8:58 am

Извинявам се, че пиша тука ама какво е буншин?

ПП: Нали казахте, че още 30-40 реда и ще науча техниката, защо не я научавам?!? Rolling Eyes

by [V]ad [V]an Пет Юли 31, 2009 9:40 am

ПП: Буншин означава клонинг. Но в момента нашите клонинги не са като на Наруто ами като ги докоснеш стават на дим.
Има и различни видове буншини като например Сенчест Клонинг, Воден Клонинг, Кален, Пясъчен и т.н.

by **Admin** Съб Авг 01, 2009 2:52 am

Vasil24 написа: Извинявам се, че пиша тука ама какво е буншин?

ПП: Нали казахте, че още 30-40 реда и ще науча техниката, защо не я научавам?!?

Това го каза Алекс, но мисля, че не е взел под предвид, че тренировките в самите ти мнения и изобщо нещата, които трябва да се въртят около техниката са много малко. Предимно пишеш кратки, да ги напречем историйки, с които запълваш редове, но смисъла ан тренировката се губи. Така че ще изисквам още Smile

by Vasil24 Пет Апр 30, 2010 9:40 am

След дълга почивка Рикамару пак се върна на тренировъчната площадка, готов за осъвършенстването на Каге Мане. Той вече почти готов.
Беше пладне и нямаше почти никой на тренировъчната площдка.
Сенсеят беше направил един Буншин и Рикамару се средуточи върху него. Сянката на буншина бе много малка, защото слънцето грееше почти под права линия.
Въпреки условията, Рикамару беше доста напреднал с Каге Мане и трябваше да успее.
Той погледна сянката на Буншина после своята, средуточи се , направи знак и изкрещя колкото му глас държеше:
-КАГЕ МАНЕЕЕЕЕ!!!
Сянката му започна да се разтяга и обхвана мигновенно сянката на буншина.
Рикамару започна да танцува и буншинът правеше също нещо такова, но не напълно. За да не хаби повече чакра Рикамару освободи буншина от контрола си.
Това беше добър опит, но Рикамару смяташе да напряави още опити, но понеже слънцето беше много силно, Рикамару реши да си полегне по едно дърво. Той си мислеше за техниката Тсууга, много изкаше да я изучи.
Лека по, лека Рикамару се отпусна и заспа под дървото. А после сънят започна.
..... Рикамару беше в небето сре облаците, беше легнал на един. След малко той се изправи. Това място му харесваше много. " В рая съм" каза си Рикамару. " Но аз не съм умирал, че да съм в рая" . Изведнъж Рикамару видя един шурикен който се носеше към него с бясна скорост. Шурикенът мина само на милиметри от Рикамару. " На мисия ли съм" пак си помисли шинобито, но не си спомняше да е ходил да моли да му дават мисия. От облака пред умрелият от страх Рикамару изскочиха две нинджи. В лицето на единя Рикамару разпозна сенсеят си, който хвърли два шурикена към Рикамару , те почти го бяха стигнали и .....
Рикамару се събуди радостно. Беше много радостен, че тази атака е била само сън.
Момчето бързо се изправи. Вече слънцето не беще толкова силно. Рикамару се приготви за още един опит.
Без да поглежда никакви сенки, Рикамару се средуточи, затвори очи, направи знаците и каза леко:
- Каге Мане!
Сянката му веднага се уголеми и стана два пъти по- голяма. Обхвана с лекота сянката на буншина и той бе изсцяло в ръцете на Рикамару.
- Успях!! - каза момчето и подскочи .
- Успенх!! - каза буншинът.
Рикамару освободи буншинът от Каге Мане. Момчето се радваше много въпреки говорните проблеми.
Генинът отиде, при сенсеят за да види дали е усъвършенствал техниката.

by Al Съб Май 01, 2010 9:34 am

Сенсеят седеше отстрани и наблюдаваше Рикамару.В момента в който ученика му се зарадва той се усмихна и каза:
-Браво,но трябват още тренировки.Все още не владееш техниката достатъчно добре,че да можеш да я прилагаш в истинска битка,нали се сещаш? Ако си преуморен те пускам,но ако искаш...Е,може да продължиш.
Намигна му сенсеят,като се засмя...

by Vasil24 Пон Май 03, 2010 10:41 am

Рикамару не беше уморен. Той реши да потренира още малко. На тренировъчната площадка беше пълно с шинобита. Имаше много нови генини, за които Рикамару беше сигурен, че незнаят никакви техники. Те се гонеха и създаваха много шум на тренировъчната площадка. Две от тях , играейки си се блъснаха в Рикамару и паднаха на земята. Бяха около три години по- малки от него.
Рикамару ги погледна строго и им каза:
- Отивайте да тренирате, сериозно!! Това е трени.... - но преди момчето да довърши изречението сенсеят, дойде.
- Аз ще се управя с тях. - каза сенсеят, като хвана двете шинобита за рамената и ги поведе, към дървото на което обикновенно седеше, а после започна да им чете конско.
Рикамару се подсмихна леко, а след това погледна буншина, после сянката му. Средуточи се, направи знаците за техниката и извика:
- Каге Мане!! - сянката на генинът се уголеми и сякаш погълна тази на буншинът.
Момчето слепи двете си ръце и се поклони, както се поклоняват двама противници един на друг преди началото на битката. Буншинът направи същите движения. Все едно Рикамару се гледаше в огледалото.
След покланянето Рикамару освободи буншина от контролът си.
Температурата на тренировъчната площадка беше много приятна. Духаше лек ухаен бриз. Косата на момчето се вееше.
Рикамару чувстваше умора, но реши да направи още един опит.
Момчето се средуточи, затвори очи и без да поглежда към нищо, направи знак и извика:
- КАГЕ МАНЕ!!!!
След това Рикамару легна на земята и Буншина направи същото. След малко Рикамару освободи буншина от контрол и с леки малки крачки, отиде при сенсеят.

by Al Вто Май 04, 2010 9:26 am

Рикамару беше близо до целта си и това което искаше да постигне,но всякаш му трябваше още малко...Сенсеят каза:
-Браво.Имаш подобрение,но трябва още за да успееш.Давай!

by Sponsored content