Електрически техники - Умино Казума

Рикамару се огледа и видя учителят си, после отиде при него и му каза:
-Добър ден дошъл съм за да се науча на Райтон!

-Извинявайте, Казвам се Рикамару Нара и искам да тренирам Каге Мане!

На Рикамару не му се струваше просто, но той се надяваше бързо да научи техниката, за да отиде на първата си мисия... Баща му беше ходил на много мисий и му бе разказвал много интересни неща. Рикамару се средуточи, но не затвори очи за да вижда знаците, които прави. Първият път обърка половината знаци, но не се отчая, а пак опита и този път направи малко грешки. Преди третият опит той си представи как сянката му се разтяга, после направи знаците и се средуточи върху своята сянка, като наум си казваше разтегни се разтегни се. После погледна сянката чучелото и като чели сянката на Рикамару се доближи до сянката на чучелото, но то само малко се разклати.

Рикамару опита пак когато направи знаците, погледна средуточено своята сянка. Предстаи си как тя се разтяга, после погледна сянката на чучелото. Сякаш неговата сянка малко се уголеми и после леко чучелото се наклони напред, но това е беше голям успех.

Рикамару реши да направи още няколко опита. Той се замисли малко, знаеше, че баща му е правил същата техника, но не си спомняше какво точно е правил баща му. Хубаво помисли, но пак не си спомни. Рикамару затвори очи направи знаците после си представи как сянката му се разтяга, а после погледна сянката на чучелото. Изведнъж Рикамару загуби равновесие и падна напред и бутна чучелото, всъщнст той не знаеше дали го е бутнал или е станало от техниката. Рикамару беше малко замаян, защото за пръв път тренираше истински. Той извика учителят за да му каже дали е направил нещо или трябва още много да тренира.

Рикамару се загледа в чучелото, а после се средуточи, направи знака и Извика:
-КАГЕ МАНЕ!
После погледна сянката си и видя че тя наистина малко се разтяга и когато Рикамару си помръдна ръката сякаш и ръката на чучелото леко се помръдна, - но може и да е било от вятъра помисли си Рикамару.
Наистина когато каза името на техниката тя се получи по-добре.
Рикамару си мислеше, че ще има някои по-мил учител, но учителят му не бе много мил дори и на вид изглеждаше малко строг. Рикамару се надяваше учителят му да не чете мисли, защото в мномента Казума Умино наблюдаваше внимателно новият си ученик- Рикамару.

Рикамару направи знака после затвори очи и извика силно името на техниката, която учеше в момента после си представи как чучелото прави точно каквото иска Рикамару. Рикамару би се радвал много, ако приложи на някой в мисия Каге Мане.

Рикамару се средуточи и за повече сигурност затвори очи, после направи знака и извика:
-КАГЕ МАНЕ!-после се извъртя така че сянката му изцяло да покрива сянката на чучелото и каза: Хайде ела под мой контрол и си представи как главата на чучелото се тръска силно и тогава видя как наистина главата на чучелото се размърда, но много леко. Рукимару разбра вече че това не е от вятъра и той започва да напредва в техниката Каге Мане.

Рикамару погледна нагоре към учителят си, който го гледаше все така строго. Рикамару затвори очи, но после ги отвори и се вгледа в чучелото, то беше старо на вид. Генинът направи знакът, а после извика: КАГЕ МАНЕ. На Рикамару му се зви свят и той падна на земята. Беше леко замаян и малко уморен. Техниката не беше така проста както каза учителят ми Казума. За него сигурно всичко е просто, но за дванадесет годишният генин тази техника никак не бе проста.

Рикамару реши да пробва още веднъж. Сигурно баща му много би се радвал синът му да научи тази техника. Според Рикамару тази техника бе много яка, но за сметка на това много трудна, но със много тренировки всичко се постига. Рикамару се средуточи върху чучелото, на което беше малко ядосан. Направи знакът , а после извика много силно:
-КАГЕ МАНЕ!!!!-после затаи дъх, но след малко пак направи знакът и извика- Каге Мане!!!
Надяваше се този път да е постигнал нещо по-добро и учителят да го одобри. Рикамару нямаше търпение да отиде на мисия. Той знаеше, че началните мисий не са много интересни, но когато стане, малко по-добър, Рикамару знаеше, че ще ходи на интересни мисий и ще получава пари с които щеше да си купува яки оръжия.

Рикамару повика учителят за да му каже как се е справил.

Рикамару разбра, че сенсея няма нищо да го посъветва и за това продължи да тренира. Той очакваше, че след още малко тренировки ще научи техниката.

Рикамару се средуточи и затвори очи, след което ги отвори и погледна сянката на чучелото, а после и самото чучело. То вобще не приличаше на неговото чучело, в къщата му. Всъщност чучелото, което имаше Рикамару беше на картинка.

Рикамару направи знакът, а после изкрещя:
-КАГЕ МАНЕ- и погледна сянката на чучелото.
Сянката на Рикамару леко се разтегна и покри тази на чучелото.
Рикамару наум каза на чучелото- Изтанцувай нещо- но чучелото само направи няколко смешни движения с ръце и с крака. Това обаче бе напредък за Рикамару. Предните му опити вобще не бяха толкова успешни.

Рикамару се загледа в един малко по-голям от него ученик. Той направи някакви знаци, апосле изкрещя нещо което Рикамару не чу добре. Явно ученикът не сполучи с опита , защото наведе глава и тръгна на някъде. Рикамару се средуточи направи знакът и извика името на техниката, която изучаваше. Този път Рикамару не погледна нито своята, нито сянката на чучелото, а само си представи, как чучелото казва на Рикамару, че за него Рикамару ще стане Хокаге.
Рикамару отвори очи, но видя само как чучелото си мърда главата все едно се опитва да говори. Рикамару не знаеше дали това е зарди това , чучелото не може да говори или той не беше още овладял добре техниката.

Рикамару вече не беше нервен на чучелото. Той погледна клонът на който лежеше сенсеят. Искаше да види дали още сенсеят лежи. Сенсеят дори май беше заспал.

Рикамару сесредуточи върху своята сянка, после погледна тази на чучелото, затвори очи, направи знак и извика:
-КАГЕ МАНЕ- и каза-Хайде чучело да те видим какво можеш! Направи движения все едно плуваш.
Изведнъж чучелото изпрви ръцете си напред и малко размърда.
Рикамару много се зарадва, като видя колко е напреднал вече.

Рикамару се средуточи. Той не беше много изморен, дори смяташе да отиде на мисия, ако мине тази техника. Той затвори очи, направи знак и извика:
-КАГЕ МАНЕ- а после направи няколко движения с ръце.
Той не видя дали чучелото е направило същото, защото много късно си отвори очите.

Рикамару погледна нагоре към учителят. Замисли се дали да го повика.
Обаче нямаше търпение да го направи, беше почти сигурен, че е научил техниката.
-Извинете...- и Рикамару повика учителят

ПП:Айде ще си затворя очите за "контролирането" психически,защото стана объркване,ама от сега да си знаеш че този на който си наравил
Каге Мане имитира движенията ти,но чучелото няма как да го направи.

На Рикамару не му оставаше малко,но не му оставаше и много.Учителя вече се беше понесъл в хубава дрямка на дървото...

ПП2:Още един такъв пост и си готов .

Рикамару очакваше, че е научил техниката. Той се огледа. Няколко ученици също тренираха, но други техники. Рикамару леко удари чучелото после погледна сянката му, средуточи се, затвори очи, направи знакът и извика:
-КАГЕ МАНЕ-после рикамаро отвори очи и направи, нчколко движения с ръка чучелото, също ги направи, но доста по-бавно.
Рикамару смяташе този опит за голям напредък, защото това бе най-добрият му опит. Той все по-добре и все по-добре правеше техниката.
Жалко, че татко ми не ме видя- помисли си Рикамару. Рикамару искаше и учителят да го види, за да оправде със усилени тренировки държанието си в началото. На пръв поглед Рикамару изглеждаше, като разбойник, но иначе той не беше такъв.

Рикамару мислеше да направи още няколко опита преди да извика сенсеят. Дванадесет годишният генин се надяваше този път генинът да дойде вместо да продължи своята хубава дрямка. Явно този сенсей беше от поспаливите.
Рикамару се средуточи вгледа се в чучелото направи знакът и силно извика:
-КАГЕ МАНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
После видя как сянката му се разтяга и обхвана сянката на чучелото. Рикамару отиде при чучелото и започна да го удря с леки боксьорски удари. Изведнъж Рикамару чу силен вик, извъртя се да види и осети удар в главата. Чучелото го бе ударило, чучелото го удари само един път, докато Рикамару го удари много пъти. Рикамару много се зарадва от удара на чучелото.
-Много си силен, да не би да ходиш на уроци по бокс?- каза Рикамару на чучелото и изведнъж то започна да върти глава все едно иска да говори, но нямаше уста. Рикамару се сети, че той трябва да поиска чучелото да спре да се командва от него. Явно до сега Рикамару не е правил магията доста добре и е изгубвал бързо контрол над чучелото. Рикамару каза на глас:
-Стига съм те командвал- и изгуби контол над чучелото.

Рикамару погледна нагоре към сенсеят, който още си спеше сладко сладко.
Рикамару се средуточи погледна сянката си, после тази на чучелото, а после и самото чучело. Генинът затвори очи, направи знакът и извика много силно:
-КАГЕ МАНЕ!!!!!!!!
После Рикамару отвори очи, вече сянката му се бе разтегнала и той отиде при чучелото и започна да играе бокс, със него. То правеше нещата малко по-бавно от Рикамару и той се забавляваше с него. За пръв път Рикамаро се забавляваше. Изведнъж му се зави свят и той падна на земята. Вече бе загуил контрол над чучелото.
Рикамару повика силно учителят си за да муу каже какво е направил. Този път сенсеят, май се бе събудил...