Кенджуцу - Такахаши Хасегава

by **Admin** Съб Мар 21, 2009 7:59 pm

Хасегава Такахаши беше един от най-добрите учители в изкуството на меча. Носеше се слух, че съвсем сам е накълцал 15 лунни нинджи, някои от които на неговия ранк, само за 30 секунди. От там идва и прякорът му - Господин тридесет. И въпреки това той всъщност бе мил и благороден човек, който обичаше да помага на учениците си да се справят с трудностите и ги научаваше на невероятни техники със своя подход на обучение.

Специялност: Обучаване в изкуството на катаната.
Допълнително: Обучение в други режещи оръжия.

by **Admin** Нед Мар 22, 2009 1:26 pm

Шин пристъпи бавно в тренировъчното поле, на което преподаваше Хасегава-сенсей. Той се отправи към учителя си веднага след като видя къде е и се закашля, за да му се обърне внимание, тъй като сенсеят бе с гръб към него.

-Йо! Някакви предложения за днес, сенсей? - попита Ямамото намествайки очилата си, които бях паднали малко по-надолу.

by **Akahito Tsuchidai** Нед Мар 22, 2009 3:41 pm

Такахаши кълцаше падащите от дървата листа и забеляза с периферното си зрение Шин.
- Кунничи Уа, Шин! Да предложа нещо? Единствено ти знаеш какво трябва да правим. Казвай и да се заляваме, но няма да е лошо да разгрееш малко.

by **Admin** Нед Мар 22, 2009 3:44 pm

Шин се усмихна и отново намести очилата си.
-Такахаши, аз се сещам само за една добра тренировка. Спаринг. Бокен (дървен меч) ли ще използваме или ще се кължаме направо? - попита Ямамото, а усмивката му бе заменена с безизразна физиономия.

by **Akahito Tsuchidai** Нед Мар 22, 2009 3:55 pm

- Хехее... ти май забрави, че съм г-н Тридесет! Донеси 2 бокена от онази маса и да започваме. Ти атакувай първи. - каза Хасегава като държеше с лявата си ръка бокена...

by **Admin** Нед Мар 22, 2009 5:02 pm

-След следващия изпит за джоунин нещата ще са различни. Нали се сещаш, че стана ли джоунин забравяме за бокен-а... - каза лениво младежът докато оставяше катаната и уакизашито си на масичната и взимаше бокена. Сега трябваше да започне с някаква загрявка, така че нямаше намерение да губи времето си и веднага се приготви за бой. Хвана дървения меч с две ръце и го държеше насочен надолу от дясната страна на тялото си, така както го бе учил дядо му, така както бе семейният боен стил. Младежът си пое дъх и се приготви за атаката си, която вече бе измислена и преценена. Той се засили със ситни, но сигурни стъпки към учителя, държейки меча от същата страна, така че да сочи назад и когато наближи замахна рязко от долу дясно в посока нагоре ляво и веднага след това обратно. След атаката отскочи метър назад и зачака атаката на опонента си.

by Al Нед Мар 22, 2009 9:12 pm

Когато сенсея видя атаката на чунина,само се усмихна и отскочи назад и нагоре,след което стъпи на земята,като насочи меча си право към гърлото на младото шиноби,като леко пипна брадата му с горната част на "острието" на бокена.След това се отдръпна назад,и му направи знак да атакува...

by **Admin** Нед Мар 22, 2009 10:04 pm

-Хммм? Хасегава, кога ги научи тези трикове, бе? - попита шеговито Шин, намествайки очилата си, които за малко да паднат след атаката на учителя. След това той се подсмихна докато светлината преминаваше през стъклата на очилата му и не се видя пламъка в очите му. Вече имаше план за нова атака...
-Е, да започваме, а? - каза той докато си приготвяше дървения меч за пореднатта атака.

Младежът отново хвана здраво бокена и се засили към учителя си. Когато беше на около три, четири метра от него, Шин прошепна тихо "Киритсуки" с цел да се транспортира до учителя си и да го удари светкавично с бокена. Това обаче далеч не бе всичко - в случай, че Такахаши отскочеше отново, Ямамото щеше да изпозлва веднага Kirikaesu no Waza, опитвайки се поне да се предпази частично от атаките на учителя.

by **Akahito Tsuchidai** Нед Мар 22, 2009 10:38 pm

При атаката на Шин, Такахаши просто мръдна бокена си и се чу кух удар на две дърва. След като чуунинът премина в защитен режим, сенсеят замахна странично на ученика. Шин успешно блокира атаката, но усети остра болка в десния си крак и забеляза, че учителят го беше настъпил. Хасегава отскочи назад и се изсмя на момчето.
- Хайде. Дай нещо по сериозно. Знам, че можеш да измислиш нещо по - хитро от "това"...

by **Admin** Пон Мар 23, 2009 1:42 pm

Ако на света имаше спокойни хора, които дори унижавани можеха да приемат това и да останат хладнокръвни, то Шин със сигурност не бе от тях, освен когато не ставаше въпрос за наистина важни неща. Думите на сенсея, които намекваха за слабост направо подлудиха Ямамото още с достигането си до ушите му. Ушите му почервеняха, а на иначе спокойното му лице се появи една ведна, точно на челото, която пулсираше здраво.
-Урусай (Млъквай)! Дошли сме тук за да се бием, не да говорим...Тч... - извика гневно Шин стискайки с всичка сила меча си, че чак ръцете го заболяха. Около него се появи бледа жълта аура, която очертаваше цялото му тяло заедно с меча. Това бе техниката на клана Ямамото, Рейкьоу. Шин се наведе леко напред и се засили към учителя си. Сега започна атаката му....

Първата част беше атака от дясно наляво на нивото на корема (със снишаваща се посока). Последва завъртане на "острието" към опонента (защото при предишната атака то всъщност остава с посока към земята) и отскок нагоре с помощта на техниката Дейчоуяку, а бокена бе издигнат над главата, готов да нанесе удар.

ПП: Това за аурата го прочети в героя ми, защото открих небалансирано нещо, което бе променено, а относно атаката, ако не можеш да си я представиш ( а аз не обяснявам добре) прати едно ЛС.

by **Akahito Tsuchidai** Вто Мар 24, 2009 2:15 pm

Такахаши не показа никакви вълнения и с резки движения блокира всички атаки, без последната. Заслепен от слънцето, той получи централен удар в главата и... изчезна в облаче дим. Зад едно дърво се показа истинският сенсей, който държеше една книга(неможеш да видиш заглавието - нямаш 18г - ^^).
- Добре, добре... Съжелявам, че не казах за клонинга, но се унесох в книгата... Хайде сайонара, че "един приятел" ме вика.. - и сенсеят също изчезна в облаче дим.

>> +1 бързина (кратка битка)

by **Admin** Вто Мар 24, 2009 2:40 pm

-Kono yaro! - ядосано си каза на глас момчето, проклинайки учителя за това, че не остана да го научи на нещо. Все пак работата му бе да помага и да тренира учениците си, а не да се излежава и да се вижда с приятели. Малко раздразнен, Шин седна до масичката с бокените, за да си почине. Едно близко дърво хвърляше сянка, която заедно с лекия пролетен ветрец, спасяваше от жегата. Така младежът прекара десетина минути, след което остави дървеното оръжие на масата и си прибра катаната и уакизашито. Имаше една страхотна идея, която му бе дошла на ум преди малко - той все пак бе чуунин и нямаше нужда някой друг да го обучава толкова много. Момчето можеше просто да си осъвършенства тениките съвсем сам; решението бе бързо, а след минутка уакизашито се бе озовало извадено в ръката му. Беше чисто ново, подарено на Шин от дядо му преди няколко дни, за рождения му де, а по самото острие беше изписано името на клана - Ямамото. Катаната беше от същия комплект и и двете оръжия бяха направени от най-здравата стомана, с която разполагаше клана. Катаната седеше в момента на кръста на младежа, а уакизашито бе поставено под лявата ръка, която бе протегната напред и свита в лакътя. Острието сочеше едно чучело, което се намираше на три метра от младия Ямамото, а това означаваше, че след всеки опит Шин трябваше да си почива. Той погледна към тренировъчната кукла и се усмихна; тренировката щеше да изхабява цялата му чакра, но пък за сметка на това щеше да е много полезна за напред.

Считай това за тренировка за интелект и за подобряване на техниката.

Шин се целеше в главата, която не беше много далече от него, така че не бе толкова трудна мишена. Той започна да се концентрира и да извлича чакрата си, пренасочвайки я бавно към острието, така че да се натрупа максимално в него. Когато свърши с това се чувстваше уморен, за това единственото, което му оставаше бе да активира аурата си, която да го държи силен. Допълни количеството чакра с още малко от аурата, така че да събере достатъчна сила и изведнъж извика:
-Шинсоу! -изпускайки наведнъж цялото събрано количество, така че острието му бързо да се удължи и после да се прибре обратно. По сметки на момчето, мишената му се намираше по-скоро ан четири метра, а това изразходваше цялата му чакра плюс част от аурата. Когато изпълни техниката се чувстваше много отпаднал и за това седна на сянка под едно дърво и затвори очите си за да си почине. Трябваше да се възстанови малко преди да провери резултата си. Когато се поосвежи и чакрата му бе отново възстановена, Ямамото стана и отиде да види щетите по куклата. След като видя за какво става въпрос, шинобито се намръщи мако и понамести очилата си, които отново бяха паднали малко по-ниско. Обмисли набързо нещо, което му бе хрумнало по-рано и което мислеше да направи малко по-късно, но първо - Шинсоу трябваше да се подобри. Това изискваше малко по-сериозно отношение, за това Шин се стегна и застана на старата си позиция.

Той се прицели още по-добре с уакизашито си, нагласяйки се известно време, за да придобие още по-точен удар. Имаше възможност да пробие главата на чучелото вливайки аурата на Ямамото в меча си, ала това бе твърде лесно и нямаше да му помогне да се справи добре по-нататък, за това решението бе да се съсредоточи повече и да се опита без да изпозлва "наточването", което притежаваше като техника. Започна да влива чакрата и аурата си едновременно, нещо, което изискваше той да седи мирно и да внимава много добре, защото и най-малката грешка щеше да му коства успеха. Целта бе да се пробие главата само с шинсоу, което означаваше, че освен удължаване, трябваше да се постигне и още нещо - синхрон на оръжие, чакра и аура, така че да се получи "взривоопасна" комбинация. Доколкото еб научил от предишния си опит с Шинсоу, с всяко следващо ниво шинобито привикваше към удължаването, а заедно с това и чакрата му се приспособяваше, а това означаваше, че на по-високо ниво, техниката щеше да изиксва по-малко чакра. Но сега, по-важен бе сегашния момент. Шин се успокои, затаи дъх, за да не мръдне и да прецака отката си, спожи ръката си върху неострата страна на уакизашито за да го подпита при изстрела и се прицели за последно, казвайки:
-Шинсоу... - толкова тихо и бавно, че сякаш острието изпревари думите му. Той отиде да провери щетите, аслед това се приготви за почивка.

by **Akahito Tsuchidai** Вто Мар 24, 2009 7:04 pm

Въпреки чуунин, синхронизирането на толкова елементи се оказа трудна работа. Шинсоуто не направи кой знае какво, а Шин се умори доста и трябваше да си почине...

by **Admin** Сря Мар 25, 2009 2:06 pm

"Оффф, не е истина." помисли си той докато седеше под дървото на сянка. Очевидно макар да бе чуунин, младежът не се справяше много по-добре от някой най-обикновен генин, а това малко го натъжи или по-скоро накърни гордостта му. И все пак той бе Ямамото и щеше да докаже, че на клана му се носи име на отлични бойни майстори, не само защото така говорят хората, а защото това е истината. Почивката му бе дълга и "обилна", даже за малко да заспи, но скуката така го бе налегнала, че той просто не се сдържа и стана за да опита още един път. Чакрата му е почти максимално заредена доколкото той можеше да прецени, а същото важеше и за тази толкова важна аура, която притежаваше и с която се гордееше наистина много.

Mладежът се надигна бавно, подпирайки се на катаната си и се изправи. Хвърли един бърз поглед към чучелото преди да извади острието от ножницата си, за да направи една малка загрявка преди да премине към частта с трениране на техниката. Застана до дървото, което му осигуряваше сянка през цялото това време, прошепна едно "Сумимасен" и започна да удря ствола отгоре, отдолу, отляво, отдясно с бесни удари, така че изглеждаше като луд за хората около него. Или поне най-вероятно, защото честно казано той не обръщаше особено внимание на останалите, а се бе концентрирал в правенето на дупки в дървото. Ударите му обаче не бяха никак силни, защото последното, което му се искаше бе да събори дървото без да иска и да вземе да убие някой по грешка. Така прекара десетина, може би петнадесет минути и най-накрая се спря, задъхан заради напрежението. После бавно се насочи към чучелото, помайки си въздух и прклинайки го на ум.

Младежът насочи уакизашито си към мишената и отново го подпря с ръката си, защото можеше откатът да се окаже по-силен, отколкото се очаква. Прицели се добре към главата на тренировъчната кукла и започна да преценява разстоянието, но мисленето наистина не му се отразяваше кой-знае-колко добре, така че той просто гледаше с празен поглед към оначи не ча ктолкова далечна точка, която представяше челото на чучелото. Започна да извлича чакра и бавно да я пренасочва към уакизашито, а когато започна да чувства умората каза тихичко "Рейкьоу", аткивирайки своята аура. Скоро цялото нужно количество за четири метра беше добавено в гладката, оформена стомана и оставаше само да бъде освободено. Това стана само за миг, в който Шин каза тихичко "Шинсоу" и острието му се изстреля към куклата. Младежът обаче не спря с това, опитвайки нещо много опасно - с част от останалата си аура в острието се опита да направи допълнително удължаване, смазвайки това чучело. След това искаше да се насочи към някое друго, което директно да пробие. Само че всичко това му дойде наистина в повече и той не можа да се сдържи, падна на колене и изкашля малко кръв. След това просто се отпусна на земята за да се възстанови... Измина може би повече от половин час преди той да може да стане и да опита отново. Но първо провери дали е унищожил чучелото...

by **Admin** Чет Мар 26, 2009 1:56 pm

След почивката, която направи, шин беше готов да продължава с тренировката си по план. Като за начало, за да "пораздвижи" малко чакрата и аурата си, той реши да направи една много бърза тренировка, която включваше унищожаването на чучелото, което до сега му служеше за мишена. Събра малко чакра в краката си и изведнъж се изстреля нагоре с помощта ан техниката си Дайчоуяку, а когато се намираше във въздуха и виждаше перфектно мишената си, младежът каза "Рейкьоу" и активира аурата си. Замахна с меча към чучелото, изричайки "Атсурьоукуха" с цел да запрати разрушаващата вълна право към целта си. Понеже това чучело доста се бе поразрушило от преди това, без да поглежда какво е направил Шин се насочи към едно друго, което се намираше на другия край на площадката. Там реши да поднови тренировката си на Шинсоу.

Младият чуунин се затича към чучелото и се спря на около пет метра от него. Чакрата му стигаше само за четири, но пък за да се подобри техниката, Шин знаеше, че ще се наложи да пробва извън сегашния си максимум. Замахна ързо с катаната, очертавайки една иния на земята, линия, зад която щеше да стои по време на следващите си опити за подобряване на техниката. Той насочи уакизашито си към чучелото и започна да се прицелва, като само след минутка вече беше готов и можеше да запрати смъртоносната атака към мишената си, но не го направи. Оставаше му все още да концентрира чакрата и аурата си в меча, правейки го по-остър и давайки възможността за използване на техниката, която тренираше. Когато свърши и с това, Ямамото изпусна наведнъж чакрата в острието и каза:

-Шинсоу! - запращайки острието си този път към тялото на тренировъчната кукла.

След това седна под едно дърво на близко и се отпусна, защото се беше изтощил много и нямаше енергия за нов опит. Но като че ли малко или много се чувстваше по-отпочинал отколкото в началото, а това го ободри. Помисли си малко за неточността и слабостта на атаките, а след като почувства, че вече може да направи още един опит за подобрение, Шин се изправи и се насочи към чучелото, проклинайки го на ум и същевременно пожелавайки си успех, защото щеше да му бъде нужен в определено количество.

Младият чуунин застана зад чертата, която по-рано си беше начертал и хвърли кос поглед към мишената си. Чучелото сякаш го гледаше и му се смееше, а това малко го раздрази, за това той веднага ристъпи към събирането ан чакра, после вля и малко аура в меча си и насочвайки го към целта си тихичо извика:

-Шинсоу...

ПП: Оцени двата поуста поотделно...Просто ми писна да чакам.

by **Akahito Tsuchidai** Чет Мар 26, 2009 8:00 pm

1. Шинсоуто застана на има-няма 40 сантиметра от главата на чучелото, но явно Шин беше попрекалил с ударите по онова дърво и не успя да направи перфектно техниката.

2.Този път Шинсоуто проби директно челото на мишената, макар че неможеше да се нарече, че я е усвоил на по - високо ниво. Оставаха му да ошлайфа само няколко детайла.

--------------------------------------------------------------------------

Изведнъж близките храсти се раздвижиха. Шин насочи уакизашито си натам, готов да стреля, но оттам излезна малка жабка, която носеше яке с знака на Хокагето. Чуунинът разбра, че това не е заплаха и прибра оръжието си. За негово голямо учудване, жабата бръкна в един джоб, извади една бележка и я подаде на момчето. На нея старателно бе изписано:
"Шин Ямамото, повикан си спешно за мисия, в която ще участваш със своя учител - Такахаши Хасегава. Ще получиш още информация, когато дойдеш в кабинета ми. Хакеши Узумаки"

пп:естествено, напредъка ти в техниката ще се запази

by **Admin** Чет Мар 26, 2009 8:48 pm

Шин погледна съмнително бележката, но реши, че е твърде тъпо да е шега, а дори да беше - този който я бе направил щеше да си плати после. Ямамото прибра оръжията си и по нинджа начин, с бързо прекускане, се отправи към резиденцията на Хокагето.

by Sponsored content

Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава

Re: Кенджуцу - Такахаши Хасегава